Това е вид рак, който възниква с неконтролирана пролиферация на клетки в гръдната тъкан. Обикновено се забелязва от твърда маса или необичайна промяна в гърдите. Въпреки че ракът на гърдата е по-често при жените, той може да се появи и при мъжете. Ранната диагностика увеличава успеха на лечението. Методите на лечение включват хирургия, химиотерапия и лъчетерапия. Рисковите фактори включват генетична предразположеност и възраст.
Какви са симптомите на рак на гърдата?
Безболезнена твърда маса, която се усеща в гърдите или под мишницата, е най-честият симптом. Може да се забележи видим растеж, свиване или асиметрия на гърдите. Може да има секреция от зърното, обикновено кървава или жълтеникава на цвят. Зърното може да бъде издърпано навътре или да се наблюдава промяна в позицията на зърното. По кожата на гърдите може да се забележи зачервяване, удебеляване, поява на портокалова кора или подуване. Може да се усети болка или чувствителност в гърдите или подмишниците, особено в по-късните етапи. Ако се забележи някой от тези симптоми, важно е да посетите лекар възможно най-скоро. Ранната диагностика гарантира успешни резултати при лечението на рак на гърдата.
Какво причинява рак на гърдата?
Мутациите в някои гени, като BRCA1 и BRCA2, значително увеличават риска. Хората с фамилна анамнеза за рак на гърдата са по-склонни да имат тези мутации. Дългосрочното излагане на хормони като естроген и прогестерон може да увеличи риска. Започването на менструация в ранна възраст, късната менопауза и хормонозаместителната терапия увеличават риска. Рискът нараства с възрастта. Особено жените на възраст 50 и повече години са изложени на по-висок риск. Фактори като затлъстяване, нездравословно хранене, консумация на алкохол, тютюнопушене и липса на физическа активност увеличават риска. Получаването на лъчева терапия в областта на гърдите в ранна възраст може да увеличи риска. Всеки от тези фактори може да увеличи вероятността от развитие на рак. Въпреки това, не всяка жена може да развие рак на гърдата, дори ако има тези рискови фактори.
Как се диагностицира ракът на гърдата?
Лекарят физически проверява за бучки в областта на гърдите или подмишниците. Мамографията е най-често използваният образен метод за ранна диагностика. Гръдната тъкан се изследва детайлно с ниски дози рентгеново лъчение. Маса може да бъде открита след мамография. В този случай може да се използва ултразвук, за да се определи дали масите са пълни с течност кисти или солидни тумори. В случаите, когато е необходимо по-подробно изследване, ЯМР се използва при жени с плътна гръдна тъкан. Извършва се биопсия за окончателна диагноза на подозрителна маса. По време на биопсията в лабораторията се изследва малка проба от гръдна тъкан. Тестове за генетично предразположение като генни мутации BRCA1 и BRCA2 се извършват при лица с фамилна анамнеза за рак на гърдата. С тези методи ракът може да бъде открит в ранен стадий, което увеличава шанса за лечение.
Лумпектомията е процес на отстраняване на раковата област и околната тъкан. Прави се с цел защита на гърдите. Мастектомията е хирургична процедура, при която се отстранява цялата гърда. В зависимост от разпространението на заболяването може да се извърши пълна или частична мастектомия. След операцията се прилагат високи дози радиация, за да се унищожат останалите ракови клетки. Може да се препоръча след операция за запазване на гърдите или след мастектомия. Химиотерапията е лекарствено лечение, използвано за убиване на ракови клетки. Може да се прилага преди (неоадювантна) или след (адювантна) операция. Хормоналната терапия е метод, използван за предотвратяване на растежа на раковите клетки. Той е ефективен при видове рак, които са чувствителни към хормони като естроген и прогестерон. Целевите терапии са насочени към специфичния протеин, който допринася за растежа на раковите клетки. Например, лечението, използвано в случаи на HER2-положителен рак на гърдата, попада в тази категория. Имунотерапията е лечение, което укрепва имунната система на организма и му позволява да се бори срещу раковите клетки. Обикновено се използва за напреднали стадии. Тези методи могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация. Най-подходящият план за лечение се определя от лекаря според състоянието на пациента.